Аз чета... за вас и с вас

Смесени фасове

Купих си „Фасове” на Ваня Щерева заради един неин разказ - "WALK OF LOVE" от сборника "Секс OFF". Надявах се и наистина – прочетох в нея още няколко страхотни разказа. Всички са били публикации в списания, така че, на феновете вероятно са вече познати.

Книгата е трудно да бъде категоризирана. Според издателя й, четивото е от жанр „интимно споделена блогова литература”, т.е. литература, която обхваща всичко от и за един човек. Наблюдателите отчитат, че жанрът явно навлиза и върху белите листа. Аз мисля, обаче, че отдавна е експлоатиран. Издаденият още през 2000 г. „Естествен роман” на Георги Господинов /книгата-причина Ваня Щерева да започне да пише проза/ го доказва. „Фасове”не е гладко четиво. Тя е смел и разчупен сборник с много различни неща, които авторката е искала да сподели.

Ваня Щерева нарича „Фасове” „влюбена” книга. Вдъхновена е и написана или по-точно събрана и издадена „по вина на” новата й, последна любов. В книгата могат да бъда прочетени нейни логове с този мъж. В тях двамата влизат в ролята на обитатели на комунистическата ни реалност. Много любопитни, богати и трогателни парчета текст.

Стиховете на Ваня Щерева също са тук. Това са текстове на песни, които блясват в диска към книгата. Не бях чувала нейни изпълнения на живо, изненадата ми е много приятна. Трудно е да се каже дали авторката е преди всичко актриса, певица, писател или текстописец. Всичко това, както и други начини за творчество /била е моделиер, имала е собствен магазин за авторски сувенири/ й се удават идеално.

Затворих книгата със смесени чувства. Опитите за използване и задоволяване на воайорския ми глад като читател на българска съвременна проза ми се струват вече банални. Вероятно, защото телевизията, интернет и пр. иззеха възможността за това и ме преситиха. На пръв поглед, небрежното и хаотично събиране в книгата на толкова различни неща ми се видя оскърбително. Все пак, SMS-те с Руши и др., бележчиците от хладилника... не ме вълнуват чак толкова, мерси. Илюстрациите са хубаво нещо, но драсканиците в тази книга ми дойдоха в повече! "Принцеса Парцалеса"...?! Публикувани са даже коментарите на редактора Любен Дилов. А често – и последвалите обяснителни коментари на авторката.

Разсъждавайки за книгата и припомняйки си по-късно настроението като от пролетен дъждовен следобед, си дадох сметка, че книгата изобщо не е пренебрежително-информативна. Тя не е четиво, в което е преценявано кое да бъде омаловажено, как всичко да бъде претеглено и кое трябва да бъде скрито. Тя е общуване с човек, който точно сега може и иска всичко да споделя. Да подари. Да не крие. Тя е щедър и доверчив жест на влюбен.

Етикети: българска, нова литература, поезия, поети, проза, разкази, сборник, художествена, четене

posted by Vita Sofiiska @ 11:42