Петък, Февруари 22, 2008

Лети, лети хвърчило...


Photo: Phil Bray/Paramount Vintage

Хубаво е книгите да се четат в оригинал. Преводът, колкото и изкусен да е, винаги “открадва” по нещо. Да поглъщаш нечие слово, на езикът, на който е било написано, без да търсиш паралели в своя собствен език – това те доближава до автора, потапя те в неговия свят, прави те съпричастен на стила му.
Тръгвайки за Индия, реших да прочета нещо на английски – като един вид упражнение на езика. Така, съвсем случайно попаднах на The Kite Runner на Кхалед Хосеини. Малкото томче, което носех за да си запълвам времето по летищата, обаче, се оказа много повече от четиво за опресняване на знанията ми по английски.
Не помня откога не бях плакала, четейки книга. На тази плаках няколко пъти. The Kite Runner е великолепна в простотата на сюжета и героите си, а историята която разказва е толкова истинска и болезнена, че малцина биха я отминали безстрастно.
Две момчета – Амир и Хасан, господар и слуга, растат щастливи заедно в Кабул преди войната да сложи край на техния свят. Амир предава своя приятел, но не успява да му поиска прошка,
защото съдбата го захвърля на хиляди километри отвъд океана. Той още не знае, че никога вече няма да види Хасан жив и че единствения начин да изкупи греха си към него е да се върне в опустошения Афганистан и да спаси сина на своя най-добър приятел от униженията на талибаните. Така Амир се изправя пред най-големия си страх – да изостави подредения си и спокоен живот в Америка, за да води битка, която почти няма шансове да спечели.
В тази книга има много съмнения, надежди, страхове и болка. Лъжата и предателството решават бъдещето на Амир и Хасан. Но след сълзите по толкова изгубени близки, сред кръвта на безсмислените жертви на войната, сред тъгата по завинаги изгубеното щастие...над този грозен и зъл свят се извисява едно синьо хвърчило.
Неговият полет ни дава надежда, че отчужденото ни настояще истинско приятелство все още съществува и в свят, където всичко се продава, човешката чест все пак няма цена.

Етикети: ,

1 Comments:

At 10:19 PM, Blogger яна боянова said...

Една от най-прекрасните книги, които са ми попадали. Скоро излезе и "Хиляда сияйни слънца" и като отидох да правя интервю за нея, споменах колко плаках на "Ловецът на хвърчила", а ми отговориха "Е, тук се плаче още повече". Халед Хосейни разказва просто и не те повежда в безкрайни брънки от детайли, но успява да предаде много истински онова, което става пред очите и в душите на героите. Горещо препоръчвам "Ловецът на хвърчила", преводът е хубав.

 

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home