Да измамиш Булгартабак - само ако си герой на Гришам
Усещайки, че само със текстове на песни и правене Exam-чета няма да си тренирам достатъчно добре Инглиш-а, си казах "Айде, дай да я прочетем накрая тази книжка!". И захванах The Runaway Jury by John Grisham. Очакванията ми се осланяха на "познания" върху екранизацията на "Фирмата", един от любимите ми филми.
Книжката обаче пленява. Вярно, че е "brief version" с по-скоро обучителна цел - от тия за Advanced level-учащи.
Какво повече за фабулата. Завръзката започва около 10 години преди действието. родителите на главната героина умират от рак на белите дробове. И следват години на проучвания и търсене на удобни моменти за борба с тютюневите гиганти. Зарбира се, повечето от тях са незаконни - многократна смяна на идентичността, за участие в съответните съдебни процеси като съдебни заседатели, опити за манипулиране на журито, свидетели и т.н. Още главни действащи лица - съдебни заседатели-"шарани", ловки адвокати-коруптори, безмилостен съдия и безпомощни директори на компании за милиарди. И накрая измамата е пълна - парите от подкупа се връщат на компанията, но преработени през борсата и със спечелена лихва.
След края вчера реших да изгледам и екранизацията - с имена като Джон Кюсак, Джийн Хекман и Дъстин Хофман как да не го изгледаш. Малко бях разочарован, че вместо дело срещу тютюневите магнати има такова срещу производители на оръжие, но пък проблемът явно е по-актуален в щатите.
Всъщност и да си я намерите и на български, проблем няма. Но не е лошо да й се насладите (най-добре в пълен вариант).
Соларистика по полски
Добрата стара история за презгалактическите въжделения на човека и стремежът му да разширява владенията си. (Това ме навежда на мисълта, за някакъв човешки комплекс, че примерно Слънцето не може да бъде покорено и затова се търсят нови звезди за „завладяване”.)
Както и да е. В този галактически научнофантастичен роман лично на мен ми се понрави мотивът за добродушния извънземен океан, който се опитва да контактува с човека, посредством неговата памет. Или най-романтичната версия на „соларистите” – да ги извади от еднообразието на Станцията, „радвайки” ги с възстановки на най-красивите им спомени.
Улавям и една препратка към настоящето, която обаче Станислав Лем едва ли е търсил, въпреки че романът е издаден през 1963 г., точно когато човешките космически мечти започват да стават реалност. Интенцията му по-скоро е била за неговото настояще.
Какво обаче имаме тук? Имам предвид (почти същото е като „в смисъл”, но не се повтаря по 100 пъти -> за всички, които не успяват да контролират паразитите в речта си, с повечко четене се оправя) многобройните апарати, които днес пращаме на Марс, чакайки с месеци резултати. Пък тях след това обработваме поне още година, очаквайки някакво голямо откритие. Е, това го има и в „Соларис”. Възможно е и точно по тази причина авторът да е оставил финала отворен – загадките на Космоса са многобройни и трудноразгадаеми, както се уверява и героят му в романа.
И все пак, да продължаваме да се надяваме, че „In a galaxy far, far away…” има подобно добродушно „желирано” НЕЩО, което да чака контакт с нас, великите „земляни”.
Лем, Станислав,"Соларис", изд.Отечество 1980 г.
Етикети: полска, роман, фантастика
Искам да сe включа
Ти обичаш да четеш книги.
Четеш много.
Приятно ти е да обсъждаш прочетеното с другите.А искаш ли да пишеш за www.azcheta.blogspot.com?Всичко, което трябва да направиш, е да изпратиш e-mail на адрес
alexanderkrastev@journalist.com и да заявиш желанието си да станеш част от екипа.
