Аз чета... за вас и с вас

...от мен не става добър автор на рецензии. Твърде много съпреживявам случващото се между двете корици. Честно казано, нямах намерение да чета Нотомб... Обаче, корицата ме привлече. По-точно кратката извадка от текста, напечатана на нея:

Бях на шестнайсет години. Не притежавах нищо, нито материални блага, нито душевен комфорт. Нямах приятел, нито любим, нищо не бях преживявала. Нямах хрумвания, не бях сигурна дали имам душа. Имах само тяло.

Започнах книгата, без да знам какво да очаквам. Не, всъщност очаквах нещо - очаквах нещо пубертетско, на ръба на скандала, но по белгийски само загатващо. Оказа се, че изобщо не бях права. Роман? Трудно е да нарека текста роман, по-скоро напомня на разговор. С един непознат, непроговарящ събеседник, на когото Бланш разказва историята си, историята на Христа и на Антихриста. А читателят е случайно попаднал на мястото, скучаещ и подслушващ. Сюжетът на пръв поглед е повече от елементарен - едно задръстено с комплекси момиче е прелъстено от злобна, манипулативна интригантка, която обсебва животът, семейството, дома и ума й. Дори на първо четене обаче откриваш колко по-дълбоки са нещата. Откъде идват комплексите на Бланш? Родителите й са нормални, дори прекалено. Като всички родители, са склонни да критикуват, да дават пример, да са недоволни Вярно, умна е, по-малка е от колегите си в университета... защо тогава не успява да се интегрира ("Никога не съм успявала да се приобщя към каквото и да било")? Бланш се наслаждава на своето безличие, но подсъзнателно, подобно на всички шестнайстегодишни търси одобрението на средата си. И както се привличат различните полюси на магнита, така и тя е привлечена от Христа - момичето с коренно различен произход, външен вид, характер, поведение. Колкото комплекси има Бланш, толкова прекрасни качества открива в самата себе си Христа.

Всяко момиче познава по една Христа. Всяко момиче има собствената си Антихриста. Онази, която наричаме "кучка", но дори този многопластов съвременен епитет не може да предаде цялата гама от чувства, която изпитваме към тях. Тези жени са демоните в душите ни - те изтъкват себе си, посочвайки недостатъците в околните. Заобикалят се с нетолкова привлекателни приятелки, за да блестят по-силно в сенките, хвърлени от тях. Те са винаги добрите, милите, искрени приятелки, които "за твое добро" не ти спестяват и най-неприятната истина, дори напротив закопават те колкото се може по-дълбоко. Те познават всяка твоя слабост и я превръщат в своя сила.

И колкото и злоба, ненавист, бяс и презрение да изпитваш към такава жена, толкова й завиждаш. И я обичаш донякъде, защото тя ти показва, това което нямаш, към което може би тайно се стремиш.

Ако отношенията на Бланш и Христа спираха дотук, романът нямаше да е нищо повече от пубертетски чиклит.

Обаче Христа се оказва нещо повече от манипулативна интригантка. Оказва се, че всяка нейна дума е лъжа, но не така, както сме си го представяли. Бланш е мекотело. През голяма част от действието не мога да я понасям, идва ми да вляза между страниците и да я зашлевя няколко пъти, за да се осъзнае. Тя седи и наблюдава, анализира, наслаждава се на собственото си падение и унижение. Вижда всеки малък дефект в Антихриста, но вместо да го изтъкне, да разчупи статуквото, наложено от предвестницата на Апокалипсиса, чрез собствените си комплекси тя й помага да превърне дефектите в ефекти.

Психолозите казват, че всеки от нас има праг на търпението и когато преминем този праг се превръщаме в чудовища. В Бланш няма нищо чудовищно, освен инертноснтта й. Но когато наглостта на Христа заплашва да срине всички устои на светa й, тази инертност изчезва, превръща се в креативност. Христа е разкрита. Никога не научаваме, защо е лъгала, какво печели от това (освен парите) и защо не избрала по-лесния начин да постигне целите си, не научаваме гледната точка на Антихриста, която възприемаме само през очите на Бланш. Дали девойката от източните кантони е наистина толкова посредствена и смешна, колкото ни я описват? Най-вероятно. Но явно в нея има онова, което превръща една обикновена папрат в "мъката на художника" - страст, нахалство, обаяние.

Колкото и да не навижда Антихриста, Бланш иска да е Христа. Да е приобщена. Да блести. Да бъде обичана.

Посредствени, но истински неща.

---
още едно мение при Алвин

Бизнесът си е бизнес и единственият начин той да успява, е клиентите да са доволни. Това е книжката, която дава ценни съвети за това как да накараме клиентите да изпитват задоволство от получените услуги и обслужване - "Хитрините на бизнеса: За клиентите" на Рос Джей, издадена у нас от Локус Пъблишинг.
Но като всеки по-стар бизнесучебник, който дава съвети на базата на техническия напредък, инфото е доста поостаряло. За 10 години си говорим, все пак. Разбира се има неща, които винаги ще са полезни - бъдете новатори, бъдете първи, грижете се клиентите ви винаги да се връщат при вас и да си тръгват все по-доволни.
Общо взето авторката набляга на това, че трябва да ползваме настоящите си клиенти, за да опознаем бъдещите си и да привличаме още повече. Това става със създаването на база данни, която да ни помага да ускорим индивидуалната работа със всеки клиент и по този начин да му покажем, че дори като единица ни е важен. И оттам следват постоянни анализи на тази база данни, за да ни покажат силните и слабите страни на бизнеса ни.
Показани са и още няколко хитринки, за да може и потенциалните клиенти да се запознаят с нашата дейност, а настоящите да не забравят колко много държим на тях. А бе, както се казва, идилията е пълна. Важното е накрая бизнесът да се развива, а клиентите да смятат, че компанията ви е номер 1. Звучи лесно, нали? Ами да го приложим на практика тогава.

Днес на поетичния небосклон на Варна изгря още една звезда. Младият поет Нако Наков, студент четвърти курс във Варненския свободен университет, специалност ,,Европеистика'', представи своята дебютна стихосбирка, озаглавена "Когато стигна края, започвам отначало". Представянето се състоя във Фестивалния и конгресен център в морската столица, а творецът бе подпомаган от очарователна своя колежка.
Литературното четене започна с мултимедийно представяне на семейството и детството на Нако, който проследи и как през годините се е развивал талантът му и интересът му към писането. На фона на разнородна музика, изчетоха стихотворенията му с различна тематика.
В публиката имаше много млади хора на възрастта на автора, вероятно негови приятели. В стиховете му се забелязваше неговото критично отношение към света, в който живеем днес, и желанието му да накара всеки да поиска да промени действителността. Нако Наков се определи като човек, който е готов винаги да посрещне човека отсреща с усмивка, да подаде ръка и така до вечността. Лъчезарен, раним, но и борбен. Преследващ мечтите си. Изключително здраво свързан със семейството си и благодарен, за това, което то е направило за него.

By Mартина Михайлова, кореспондент на "Аз чета" за Варна